Иван Вазов
Откъслеци

I

Аз буйно влязох на живота

в безбрежният му океан,

наситих всякаква охота,

постигнах всякой светъл блян.

 

Радвах се много, много страдах,

но нямаше за мене бряг.

Кат слаба твар аз често падах,

кат млад човек — въставах пак.

 

Успях аз за всичко да узная:

ядът, възторгът, любовта;

изпих аз чашата до края

из радостта и на скръбта…

II

И нека бързите години

въз мен кат сенки да летят,

и тайни сребърни седини

коса ми всяк ден да красят.

 

И нека падат вси надежди

кат жълти листе в есента,

и само скърби и премежди

да ми остаят на света,

 

ти тупай, бий, сърце! Безумно

последний си елей троши!

Люби, страдай, угасвай шумно,

но само скоро ти свърши!

 

1884