Иван Вазов
И тя кат тебе беше красна…

И тя кат тебе беше красна,

игрива, ветрена и нежна,

с косица златна, с шия снежна

и със цалувка сладострастна;

 

и тя кат тебе беше жива

и поглед фърляше небесни

и бъблеше слова несвесни

на моята любов щастлива.

 

И тя тъй знайше да се въси,

да се милува и да пее,

от малко — горко да заплаче,

от нищо — лудо да се смее.

 

Ела ти в страстните обятья,

о, хубавице златокоса,

любов и пламък, и проклятья

в сърце ми сбрани на едно са!

 

Ела ти, нимфо вероломна,

та в страст гореща като лава

поне на миг да си я спомна,

поне на миг да я забрава.

 

1883