Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Източник
Словото

История

  1. — Добавяне

Напразно нашто време на изпит и съмненье

изпразни маловерно небесните селенья

                от нимфи, божества

и от богини красни морето обезлюди,

и из горите хладни дриадите прокуди:

за храм, за поклоненье пак има същества.

 

Да, има между нази пак ангели прекрасни,

със погледи неземни, с души високи, ясни,

                де господ сам сияй;

които на земята напомнюват небето,

които с нещо сладко изпълнюват сърцето

и правят го да моли, да мисли, да мечтай.

 

Кога приказваш нежно, гласът ти хармоничен

на някаква си песен от раят е приличен,

                високият ти стан

е горд, красив и строен кат брязата планинска,

и твоя поглед сини в мечтателност богинска

неволно предизвиква ил песен, ил метан.

 

1883

Край