Иван Вазов
Пушкин

И казах си: о, смърт, вземи ме,

тоз ад в гърди ми прекрати!…

Но ето, муза посети ме

небесна и ме укроти.

 

Тя нежно, сладко ме прегърна,

прикотка ме с вълшебен глас

и вдъхновен, във песни аз

излях душата си кахърна.

 

Певец! На бога не гълчи!

Той в теб два дара чудни лее:

сърце — от язви да более,

поезия — да ги лечи!