Метаданни
Данни
- Година
- 1870 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
Другари, здравейте, наста часът милий
и много желаний, в който ще се върнъ!
С разкрити обятья вас пак ща прегърнъ
след толкоз години, що нас са делили!
Ей ида и колко съм весел, дружина!
По-скоро подайте ръце си в ръце ми!
Как мило е мене, когато нозе ми
веч стъпат във моята родна долина!
С цалувки по устни и с сълзи от радост,
със думи горещи и с мили названья…
О, сладки минути на нашата младост,
о, родна долино, син ти се покланя!
Чужбина! Каква реч студена и ледна!
Какво неприятно тя в себе си скрива!
Изпитах я ази! О, тя е горчива!
Там дните ни венат, душа ни е бледна!
Как лепи тез крайща се мене являват;
тъй лепи, тъй чудни са още от време,
но днеска по-силно пленяват сърце ми,
по-силно тез гледки духът ми смущават.
Но ето Балкана, висок, грандиозен,
как в свода небесннй глава си опира.
От векове тамо той гордо се взира
ту тих и приветлив, ту бурен и грозен.
Ето и село ми, във злачни могили
обрасло с шумак и с дървета разкошни,
кат орлово гняздо, що ветрове мощни
от върха балканский го долу свалили.
Ей бърдото травно със каменье голи,
де пъстрото стадо тревица си зоби,
де с мойте другари играл съм на роби,
де нужда не сещах, не знаях неволи.
Другари! Мина веч таз пора безпечна,
когато кръвта ми по-силно течеше
и с буйните песни, и с пълните чеши
светът нам рай беше и пролетта вечна.
Минаха дни чудни! От тях ни остана
една само сянка, един сладък спомен;
и нашата младост кат цвят благовонен
една заран само цъфтя, па увяна…
Другари, елате скръбта да оборим!
И в името на тез спомени чудесни
със здравици шумни и с весели песни
миналото щастье на миг да повторим.
1870