Иван Вазов
Либену Каравелову

Радвайте се, когато ви

безчестните гонат.

Л. К.

Не е така, бай Либене,

мъката не радва

и борбата със подлите

живота изядва.

 

Ти сам знаеш, бай Либене,

ти сам жертва беше

на злобата, що ти венец

страдален плетеше.

 

Лютий език на змията

и на клеветата

много сили са убили

тука на земята.

 

Много кален, бай Либене,

тоя свят прекрасен!

И борбата с мръсниците

е подвиг ужасен.

 

Тя душата в тиня тласка

или я възправя;

но никога радост чиста

и мир не доставя.

 

Радостта е най-повече

делба на глупците,

на бездарните евнухи,

но не на борците.

 

Тамо, дето зрей геният

и растат крилата,

със подлото, с нищожното

зафаща борбата.

 

И подлото, нищожното

винаги надвиват:

те героя до гроба му

с отрова упиват.

 

Вечен закон, бай Либене,

тъмнина е гъста…

Прометей кре на скалата.

Христос носи кръста.

 

Недей вика: радвайте се!

Мъката не радва

и борбата със подлите

живота изядва!