Метаданни
Данни
- Година
- 1882 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
Аз дремях. И някаква химна небесна
се чуваше. Звукове райски, свети
унасяха мойте крилати мечти
в предели неземни, във област чудесна.
И тоз свят бе нов свят и нямаше край.
И сенки въздушни край мене летеха
с крила на силфиди, с лазурена дреха,
цветущи и красни, кат ангели в рай.
И ази бях странен в тез крайща далеки
и таз химна нова не бях чувал аз,
и станах на облак, и плувах без глас,
и срещах се в пътя със нимфите леки.
И фърках в блаженство, и чудех се сам.
И всичко туй мислях за райско виденье;
а нимфите бягаха мили, засмени
и поздрав любовен ми пращаха там.
И повеч, и повеч познавах ги ази,
по техния поглед, усмивка, игра,
и виках: „Фелица!“ и шъпнях: „Зихра!“
и исках да бацна крила им тогази.
Но аз се разбудих сред таз чудна гледка.
Навън по полето отдавна бе нощ;
а райската музика чуйше се йощ
от тихата стая на мойта съседка.
Хисар, 14 юли 1882