Читателски коментари (за „Трите стигми на Палмър Елдрич “ от Филип К. Дик)

първоначално нещо не ми хареса, но я прочетох втори път, покрай катарзиса ми след „Мечтаят ли андроидите…“ и определено е силна книгата. Ще прощавате за пошлото и банално сравнение, но Дик е Уелш във фантастиката…или по-скоро Бъроуз.

историята е много увлекателна и ще ви заинтригува с философска дълбочина и редица общочовешки дилеми, но е написана някак стерилно, може би типично за стила на автора…

Mars Lumograph, баси глупостите си написал. Стилът на Дик може да има недостатъци, като хаотичност и липса на кохерентност, но стерилност определено не е един от тях. Това, с което след години сайбърпънкът ще се хвали и ще преекспонира, Дик го прави с лекота и въобще не му обръща внимание — говоря за калейдоскопа от дистопичен футуризъм.

Всъщност книгата има само една тема: самотата. Започвайки от отделния индивид, през обществото до (тук се включва Дик) извънземния разум. Предсказания,наркотици,Марс, виртуална реалност — всичко е за да се запълни безмерната пустиня вътре в нас. Да не говорим за религиозните препратки и теологични дилеми, заложени от автора. За мен е най-доброто нещо написано от Филип Дик. Андроидите ми е по-любима, но там е до субективна нагласа. Трите стигми си е обективно една от най-добрите книги на ХХ век.

Добре написано като стил, оригинална идея.. но доста нелогичен финал… четеш и се чудиш до определена случка как изобщо се стигна.. или чисто технически как определено действие има неочаквани последици. в това отношение е доста назад от Азимов, Лем, Симънс

Книгата за мен е психологически и философски съспенс, отколкото научна фантастика. Шедьовър, особено, ако четете добре в оригинал.

Следва спойлер. Деиствието започва в корпоративния свят, в търговски конгломерат занимаващ се с една легална и една нелегална търговия. Предмети и наркотици, отношения с ООН управата като игра на котка и мишка, в сенките на легалното и нелегалното. Масова пропаганда и наети специалисти гадатели на бъдещето прогнозиращи кои предмети ще са добре продавани за минимизация в куклената къща, където наркотиците пренасят лишените от земни условия и удобства експлоатирани колонисти в слънчевата система, пращани полу насилствено по патриотични причини. Земята е свръх загрята.

До тук добре, докато не се завръща от междузвездното пространство основния конкурент, с чисто нов наркотик, който не само обещава безсмъртие, но и го доставя, моделирайки напълно света в който попадаш като там времето е спряло ти си бог.

И ето я психологическата страна, защо когато реалността е неудовлетворяваща, така лесно посягаме към средства за бягство в нова такава. Какво търсим и намираме там? С първият наркотик отваряме врата към реализация на отказаните ни желания от истинската реалност и освен това споделяме кукленския Аватар с другите дрогирани съзнания. Какво по хубаво от реализирани и споделени желания. Вторият наркотик ти позволява обаче пълна власт над времето и целият свят. Пълен триумф на егото ти превърнало се в свръх его. Проблемът е, че като Бог ти осъзнаваш божествената парадигма — в този свят ти си абсолютно сам, в реалност създадена за теб от междузвезден разум, обсебил завърналият се бизнесмен тръгнал да осъществява търговски контакти с близката междузвездна цивилизация. Това същество всъщност е еманацията на свръх разум, също толкова само и изолирано, колкото са неговите светове създавани от наркотика за всеки отделен индивид. В определен момент човек и свръх егото му се проникват взаимно, като едно божествено проклятие, символ на грехопадението но с обратен знак- пълното подчинение от междузвездният свръх разум.

Краят на книгата стои във въпроса как можем да бъдем чисти, просто хора, които приемаме и доброто и злото в себе си.