Йоло Кръстев
Малка изповед

Не съм светец! Не искам и да стана —

обичам земните си грехове,

че в тях душата ми е разпиляна,

препуснала безкръстни ветрове.

 

И трижди с ореол да се размина

не бих анатемосал свойте дни,

че в жилите ми пее лудо вино

и обич недолюбила звъни.

 

Жадувам бели пътища в безкрая

и неподвластни мълнии над тях.

А по — голяма святост аз не зная

от прометеевия огнен грях.