Както обикновено Том Кланси демонстрира отчайващо непознаване на съветската и руската история. И ако в романите писани преди 1990 можем да приемем това за нормално, то изглежда съвсем неестествено за книга издадена през 2000 год. Още в пролога прави един куп фактологични грешки:
.
— Головко е наречен председател на Службата за външно разузнаване, макар че официалната длъжност е директор, също както и на ФСБ. След преустройството на бившите съветски служби те вече не се наричат комитети, затова и шефовете им не са председатели.
— „Беше на километър от площад «Дзержински».
Головко няма как да има кабинет там. Щабът на СВР е в Ясенево. На бившият площад «Дзержински» се намира ФСБ.
— «Съобразяваха се с мнението му, когато ставаше въпрос за външна политика, отбрана или вътрешни проблеми. Напоследък това важеше в особена степен за третото, нещо, което рядко се беше случвало преди.»
Много ме съмнява правителството да се съветва с външното разузнаване за вътрешните си проблеми. Имат си цяло ФСБ за това. А пък за отбрана никога не са го правили дори по време на Съветския съюз. За тази цел си имаха ГРУ (Главно разузнавателно управление на Генералния щаб). Имат го и сега.
— За сградата на ФСБ Кланси пише: “Някога централа на Руската застрахователна компания, по-късно беше станала известна като „Лубянка“…"
Винаги е била известна като Лубянка. Просто това е старото име на площад „Дзерджински“.
— „преустроените помещения, в които някога Каменев и Орджоникидзе са били измъчвани пред очите на Ягода и Берия…“
За Каменев може, но Орджоникидзе умира в дома си — дали самоубил се или застрелян, няма значение. Важното е че става през 37-ма по времето на Ежов (шеф на НКВД след Каменев и преди Берия). Може би Кланси има предвид жената на Орджоникидзе и двама от братята му, арестувани по времето на Берия, обаче не го казва. Според мен е взел две случайни имена и ги е ръгнал напосоки в книгата си.
— Охраната се обръща към Головко с: „Оттук, другарю председател“, от което става ясно, че другарят писател кара по инерция от съветско време.
— Кланси демонстрира непознаване и на американските навици. Президентът Райън: „Вече беше премислил възможността да се обади директно на Головко…“
Ама да, бе! Райън просто ше вдигне телефона и ще си побъбри. И как ще погледне руското правителство на факта, че президентът на САЩ си бъбри директно с шефа на външното им разузнаване? Или майната им на руснаците, ама как ще погледне на това Конгресът на САЩ, секретните служби на САЩ и опозицията в САЩ? Аз лично мисля, че ще го изпапкат с парцалките.
Издънките продължават нататък. Малко от Трета глава:
— Президентът на САЩ разговаря с министъра на финансите относно Китай: „Те взеха този голям и перфектен като теория модел, създаден от Карл Маркс и доусъвършенстван от Ленин, и го приложиха в страната си чрез оня трътлест тип с перверзни сексуални наклонности Мао.“
Какъв Мао, какъв модел на Маркс? Действието се развива явно в края на 90-те. Мао умира през 76-та. Веднага след това жена му е съдена за заговор протива властта. а още през 79-та Дън Сяопин започва да въвежда пазарна икономика. Оттогава средният икономически ръст е 15%, чак към момента на писане на романа спада до 8-9%. И с всяка изминала година се увеличава пропастта между бедни и богати както е във всяка уважаваща себе си капиталистическа страна.
Но най-смешното от началото на книгата е в Първа глава:
Министър-председателят на Китай си мисли: „Защо този Райън възстанови отношенията с «Република Китай»?“
Ето това е много важен въпрос. Защо, аджеба ги е възстановил, след като от времето на Никсън не са били прекъсвани? Разбирам, че мързелът си е мързел, ама чак пък Кланси да не чете и вестници… това е голям мързел наистина.
Искрено се извинявам, че не мога да напиша читателско мнение за цялото произведение. Просто умирам от смях още на първите глави.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.