Христо Смирненски
Безотпускни настроения

На Н. Т-в

1

Запад се в кърви алени къпе,

в кърви на воин смъртно ранен.

Бродя из парка, спомени скъпи

плахо пристъпят около мен.

 

Есенна вечер, вечер прохладна

стели несетно дрезгавини,

пак ме притиска скръб безпощадна,

пак ме тревожат минали дни.

 

Спомням си, спомням дни пъстроцветни,

дни преживени в песни и смях,

спомням си, спомням радости сетни

в черни неволи, дошли след тях.

2

Ах, колко радостни били алеите,

безспирно шум царувал в тях,

ах, колко прелестни били и феите,

ах, колко радост, песни, смях!…

 

Звънтели вечно там стаканите

и гълъбов се виел дим,

летял, разтваряйки вред раните,

весден Амур неуморим.

 

Ах, колко прелест, колко щастие!

Там пир бил, денонощен пир

Ах, ще ли вземеме участие

и ние в него най-подир?

 

Или все тъй с далекогледите

от парка, в скърби потопен,

ний ще се взираме в съседите

и ще въздишаме весден?