Дамян Дамянов
Двете хапчета

Двете хапчета и … край

на деня, на въртележката.

Спира лудия трамвай

със вагоните си, тежките,

пълни с влизали, излизали

пътници, уви, неспирни. Те

качваха се или слизаха

на трамвая ми по спирките.

Празен старият трамвай

се прибира във депото си.

Ад превозвал, търсил рай,

но не го открил в живота си,

той го дири във смъртта,

в хапчетата, сънотворните,

в стихналата белота

на отвъдното. Безспорно, там

няма ни трамваи, ни…

От безсмислието сграбчена,

пак душата ми звъни:

„Хей, нещастнико, глътни

не две, ами двеста хапчета!“

 

2. I. 1995 г.