Дамян Дамянов
Реплика

Добре че нямам нищо общо

със битките ви за престол —

престолът ми, единствен още,

са мойта маса, моят стол.

И мойте ордени и звания

лежат в долапите ми в прах,

а по душата всички рани

са най-същинските от тях.

И най-същинския ми пост бе

сълзата чиста над листа,

с която пращах весел поздрав

на хората и на света.

Да, много истини спестих аз,

но и лъжа не изтървах!

Затуй не ме обезглавиха —

обезглави ме моят страх.

Обезглави ме мойта слабост.

и още хиляди неща.

Че със стиха си вадех хляб, а

освен поет съм и баща.

И не от своя стих съдбовен

срамувам се и тръпна цял,

а да не би със хляб отровен

да хранех своите деца.

 

IX. 1989 г.