Дамян Дамянов
Оживяване

Полека и мъчително възкръсвам

след неуспешната си смърт поредна.

И съжалявам, че не бе последна.

Защо съм още тук? Що още търся

на този свят — огромна мръсна борса,

в която всичко се купува и продава:

любов, мечти, и суета, и слава…

А аз — довчера богаташ, на зор съм.

И за да ям и челяд за да храня,

цял трябва да си разпродам имота.

Озъртам се. Но всичкото, каквото

от прежното богатство ми остана,

са моята душа и мойта слава.

А за такава стока днес кой дава

и пукнат грош? Душата — жива рана,

а славата ми — кучета я яли…

Сред днешната действителност жестока

сергия няма за подобни стоки.

Кой днес купува дрипи и парцали?

Душата, изпозобана от грижи,

пременям в две-три лъскавички строфи

и търся някой дребен Мефистофел,

за грош, на вехто, да му я харижа.

Но той преситен, отегчен и смръщен,

души не иска вече да купува.

„Такъв парцал и две пари не струва!“ —

ми вика и нехайно ми я връша.

Обърсвам я от пръстите му ледни

прибирам си я и си тръгвам с нея:

„Душа, прощавай, трябва да живеем

до следващата смърт… Уви, последна.“