Дамян Дамянов
Среднощна музика

Цял ден плувал в мръсотията,

с поомърляна душа

от „ония“ и от „тия“ там,

газил в тинята пеша,

да си върна куп илюзии,

да се сетя, че съм жив,

пускам си среднощна музика

от транзистора… Лъжи,

подлости, сплетни, разпятия —

от сега и от преди

се събарят във душата ми.

И за да се прероди,

в сълзи руква тя по бузите.

Боже — плач, и то какъв!

От една най-тиха музика,

от възкръснали илюзии…

Пипвам клепките — охлузени,

а под тях — не сълзи — кръв!