Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1888 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне от Словото
Аз бях отчаян, аз бях озлобен,
аз бях намразил всичко световно,
но ти ме сгря, мила, ангело нежни,
с твоята ласка, слово любовно.
Горещо, дълго аз се упивах
в твойте обятья страстни и жежки
и в любовта си ази забравях
минали мъки — нови по-тежки.
Забравях всичко: ядове, грижи,
под дъх любовен злоба заглъхна,
сдобих криле пак, сърце разбито
под нежни ласки сладко отдъхна.
Отде се взе ти в пътя ми трудни
изгнаник беден с любов да сгрееш,
сладка отрада и примиренье
с живота в него, жено, да влееш?
Помня ги ази онез минути
за мене скъпи, що отлетеха…
И ти сама бе, душо печална,
жадна за обич и за утеха.
И ти жеднейше в душа душа си
да излейш волно и без преструвка,
да срещнеш отклик на стон болезнен,
на сълзи — усмих, на плач — цалувка.
Горка и сладка бе нашта среща
и кат сън кратка нашата радост.
Раздяла бърза разлъчи люто
две сърца, пълни с мъка и сладост.
Прости! Ох, няма да те забравя.
Как се забравят спомени сладки?
Много ли има в тоз живот пусти
таквиз минути чудни, благатки?
1888