Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне от Словото
Горчив е животът, когато си сам,
когато светът се от тебе чуждее,
когато в душа ти небесният плам,
кат ламба без масло, печално мъждее;
когато във цял свят открита душа
не можеш да найдеш — ти свойта да кажеш,
усещаш измяна и виждаш лъжа,
там, дето горещо участие тражиш.
Как мъчно тогаз се живей на света!
Отчаянье мрачно във теб се пробужда,
ти чувствуваш страшна навред теснота
и цяла вселена за тебе е чужда.
Не знайш към кого ти ръка да простреш,
кому ти да вярваш, къде да се плачеш,
нито де да идеш и де да се спреш —
помазан, отруден от твара, що влачиш.
Макар ти да бъдеш и бодър, и як,
и с горда привичка да криеш тегло си,
но има минути, в които челяк
неволно утеха, съчувствие проси.
Тогава сърцето ожида, копней
и доста е, мислиш, в туй пагубно време
една заря светла, за да те съгрей,
една топла дума пак да те поднеме.
Но няма! И страдаш… и стенеш без глас,
и гълташ сълзи си, готови да бликнат —
от страх да не би, ах, наокол тогаз
язвителен присмех те йощ да подигнат.