Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Набиране
Преслав Марков
Източник
Словото

История

  1. — Добавяне от Словото

Горчив е животът, когато си сам,

когато светът се от тебе чуждее,

когато в душа ти небесният плам,

кат ламба без масло, печално мъждее;

 

когато във цял свят открита душа

не можеш да найдеш — ти свойта да кажеш,

усещаш измяна и виждаш лъжа,

там, дето горещо участие тражиш.

 

Как мъчно тогаз се живей на света!

Отчаянье мрачно във теб се пробужда,

ти чувствуваш страшна навред теснота

и цяла вселена за тебе е чужда.

 

Не знайш към кого ти ръка да простреш,

кому ти да вярваш, къде да се плачеш,

нито де да идеш и де да се спреш —

помазан, отруден от твара, що влачиш.

 

Макар ти да бъдеш и бодър, и як,

и с горда привичка да криеш тегло си,

но има минути, в които челяк

неволно утеха, съчувствие проси.

 

Тогава сърцето ожида, копней

и доста е, мислиш, в туй пагубно време

една заря светла, за да те съгрей,

една топла дума пак да те поднеме.

 

Но няма! И страдаш… и стенеш без глас,

и гълташ сълзи си, готови да бликнат —

от страх да не би, ах, наокол тогаз

язвителен присмех те йощ да подигнат.

Край
Читателите на „Когато си сам“ са прочели и: