Иван Вазов
Не сили се…

Не сили се на изповед тежка,

не откривай свойта тайна жална,

твойте сълзи казват я без грешка:

ти си жертва на съдба печална.

 

И теб рано измени живота,

скръб забули твойто чело ясно,

ти, йощ млада, влачиш веч хомота

тежкия на битие нещастно.

 

И ти мълчиш! Ти си длъжна, бедна,

да си мяташ на скръбта покривка,

да излазаш пред тълпата ледна

с ад в душата — на лице с усмивка.

 

Само аз ги зная какво значат

тез усмивки, като мраз студени,

тия влажни очи, що не плачат,

тез въздишки по лице разлени…