Иван Вазов
Като пчели…

Като пчели, когато се роят,

изфръкнали из кошура си тесни,

така и мойте тъговити песни

на облак из сърцето ми летят;

 

като поток, отприщен от яруга

висока, мойта скръб лудей —

по-скоро, в миг, да се излей —

бухти, една вълна залива друга.

 

И леко мойте стихове текат,

и всяка песен е едно мъченье

изляно, едно сладко облекченье

за раните, в душа ми що горят.

 

Благодаря ти, творче, в тоз час тежки,

че дал ми си за песните дарът:

и песните, като сълзите жежки,

скръбта услаждат, мъките церйът.