Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне от Словото
Скръбен си, поете… В твойта душа страстна,
виждам, ври, клокочи море скръб безгласна.
О поете мрачни, бог я в теб тури —
твойта мисъл жива в лен да не мухлясва,
творческият пламък в теб да не угасва,
да има той пища, светлив да гори,
Защото скръбта е същи дар небесни,
майка благородна на вечните песни…
Черпи ги ти свойте из тоз извор скъп;
всяко сърце болно тях ще ги обикне,
всяка скръб човешка тям ще се откликне,
че човекът сам е въплотена скръб.
И тез песни тъжни, кат молитви чудни,
ще крепят душите в минутите трудни
и на тях ще леят врачебен елей…
Пей за братска обич, сей мисли високи
да омекнат чувства и сърца жестоки,
пей ти за доброто, за любовта пей!
Защото, поете, скръбта милост ражда
и на всеки вопъл братски се обажда,
защото във всяко сърце, що тупти,
има едно кътче жадно и готово
да чуй блага дума, да чуй топло слово
и от чувства честни сладко да трепти.