Иван Вазов
Песен на юнаците на „Радецки“

I

Гордий лев се издига над нас

                и ни ободрява.

Ний летим, ний летим тоя час

                на бой и на слава.

България в тоз бунт велик

окървавена с жалостен вик,

                братя, нас призовава.

II

Нейни синове храбро трошът

                робските окови,

на тирана си гордо крещът:

                „Вам не сме робове!“

Но тиранина жалост няма,

                с кръв и с пепел зарова.

III

Скоро ний ще пристигнеме там,

                тамо на Балкана,

и в земята, що драга е нам,

                ще съзрем тирана —

и на нашият доблестен глас

нов огън ще изпълни тогаз

                внуците на Карана!

IV

И тогаз задружно в славен бой

                ще да полетиме,

турска кръв ще се лей кат порой,

                варвари ще бийме!

И за многото наши тегла

и заклани жени и деца

                страшно ще отмъстиме!

V

Може би кат се борим с врагът

                в родните полени,

да намериме там ранна смрът

                млади и зелени.

Но тя смърт мила ще да е нам,

че не роби, покрити с срам,

                а свободни ще мреме!

 

1876, май 20