Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Набиране
Преслав Марков
Източник
Словото

История

  1. — Добавяне от Словото

От всите крайще и земи

аз България най обичам;

макар по цветни й хълми

да няма злато и ялмази,

но има правда, хляб и вино

и млади, гиздави моми.

 

От вси народи в тоя свет

аз българите най обичам;

макар че хулят ги навред

и днес безславно те живеят,

но прав дух имат, бог търпене,

надежди светли занапред.

 

От вси невести и жени

аз българките най обичам;

с кокетски дух не са они,

но те са спретни домакини

и вярност, хубост, драголюбност

са техни първи добрини.

 

От вси историй, щото знам,

аз българската най обичам;

макар на чужденци едвам

известна е, но тя ме прави

ту сълзи от тъга да лея,

ту на възторг да се предам.

 

От всичките язици аз

си българският най обичам;

не е прочут, но всекий час

на него плачат и се радват

вси мои братя и е сладък,

кога момите пеят в нас.

 

П… 21 май 1874

Край