Иван Вазов
Графу К.

Зъл си, графе! Зъл си много!

Упорит си, въртоглав;

но ако разсъдим строго,

имаш право: ти си граф.

 

Твоят род ти право дава

лишен да си на светът,

титула в теб заменява

и сърцето, и умът.

 

В висши кръгове живе ти

и без да ти кажем: сляз! —

ти нас, мравките, почете

        и слезна при нас.

 

Но, о граф, след чест такава

много стана груб и див;

човещинта повелява

и на графа да й учтив.

 

Наш язик слухът ти вреди,

нашто име те гневи;

ти ни казваш: самоеди!

Плюйш въз нашите глави!

 

С нас живейш, но с нас не си ти.

Чужда ти е таз земя,

що те с хлябът си насити,

що радушно те прия,

 

кога ти — сюрмах-скиталец

        се представи нам;

псувай тоз народ-страдалец!

        Псувай! Няма срам!

 

Бъди граф, барон ил папа,

бъди немец сладкорек,

но, о графе, с душа сляпа,

бъди малко и човек!

 

Това племе недостойно

остави го, ти си прав:

теб без нас ще й по-спокойно

и нам по-добре без граф!