Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Набиране
Преслав Марков
Източник
Словото

История

  1. — Добавяне от Словото

Под тез вежди черни, вити

мокри светяха очи

и из устни сладовити

звучен глас взе да ечи.

 

Тя запя печална, красна

и закърши чудно глас

и таз песен толко ясна

крийше любов, гняв и страст.

 

Пей, Кямиле, мома смутена,

пей, турчанко, зарад мен.

Скланяй глава упоена,

стреляй поглед развълнен.

 

Пей, Кямиле, играй, лудувай!

Мятай коса по бял врат,

кърши снага и вълнувай

и опий ме с благодат!

 

В тия мигове крилати

с твойта прелест ме омай!

Възкреси мечти ми злати,

въведи ме в ваший рай!

 

И бащи си кат оставим

долу тук да се ядът,

там в блаженство да забравим

аз теглата, ти — срамът.

Край