Иван Вазов
Nocturno

Тихо месец ясний грее от небето,

нищо не смущава царски му мечти,

тихи са горите, тихо е полето

и сърцето мое само си тупти.

 

Но завчас по-силно то се разтреперя:

чу се сладък шопот в нощна самота,

кат че белий гълъб си крила разперя,

кат че се цалуват от зефир лица.

 

Тя тогаз яви се с лик богинский, красен

на земя да бъда аз не вярвах сам;

взрях се на небето, де грей месец ясен:

то далеко беше с ангели си там.

 

Тихо месец ясний грее от небето,

нищо не смущава царски му мечти,

тихи са горите, тихо е полето

и сърцето мое само си тупти.