Борис Пастернак
Във всичко искам да прозра…

Във всичко искам да прозра

до същината.

И труд, и път да разбера,

и смут в душата.

 

Да вникна в миналите дни

с причини, цели,

до корена, до глъбини

и до предели.

 

Да хващам нишката пред мен

в съдби, събития,

да мисля, чувствам окрилен

с любов, с открития.

 

О, само ако можех аз,

и то отчасти,

в октави бих възпял и страст,

и всички страсти.

 

И беззакония, и грях,

и нежелани

злини, преследвания, страх

и лакти, длани.

 

Закон извел бих за страстта

и отначало

дарявал бих я до смъртта

с инициали.

 

Садил бих стихове край мен.

Цъфтели биха

липи сред парка подреден

в редица тиха.

 

Щях дъх на рози и на дъжд

в стиха да туря,

лъки, ливади и камъш,

и гръм на буря.

 

Успя тъй някога Шопен

да стори чудо,

села, нивя, простор зелен

побрал в етюди.

 

На сбъднатите тържества

игра и мъка.

Натегнатата тетива —

докрай! — на лъка.