Борис Пастернак
Отпуснал весла

Лодката бие се в сънната гръд,

ивите виснат, целуват и ключици,

лакти и ключове — о, някой път

може и с други това да се случи.

 

В песните всички тешат се с това.

Значи — пак пепел от люляци сребърни,

лайкучка в бисери, росна трева,

устни, уста със звезди да разменяте.

 

Значи, прегърнал простор, небеса,

Херкулес в яка прегръдка улавяй,

значи — и цели столетия сам

нощи да губиш за трели на славей.