Борис Пастернак
Музика

Същинска кула бе домът.

Видях по стълбата кошмарна

роял двамина да влекат —

като камбана на звънарна.

 

Влечаха тежкия роял

над градското море разлято

подобно на свещен скрижал

към каменно високо плато.

 

И ето — той е настанен.

Градът с шума, с гърма, с вреснята

мълчи като в подводен плен

на дъното на времената.

 

Мъжът от шестия етаж

земята гледа от балкона —

светът, в нозете му лежащ,

е сякаш негов най-законно.

 

Засвири, върнал се, примрял,

не чужда нечия пиеса,

а свойта мисъл, чист хорал,

и шушнещ лес и гръмка меса.

 

Импровизации — раскат,

нощ, пламъци и бъчви с пясък,

души самотни, тътнещ град,

порои, колелета, трясък.

 

Така на свещи, въдхновен,

забравил за живота хитър,

записва своя сън Шопен

на черния протрит пюпитър.

 

И изпреварил тоя свят

с цял век, над градските квартири,

над целия притихнал град

летеше грохот на валкирии.

 

Или сред залата в сълзи,

сред адски гръм и плясък трескав

страстта Чайковски разрази

на Паоло и на Франческа.