Метаданни
Данни
- Серия
- Стихотворенията на Юрий Живаго (12)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Осень, 1949 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Кирил Кадийски, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe (юни 2008)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (юни 2008 г.)
Издание:
Борис Пастернак. Доктор Живаго. Интерпринт, 1990
История
- — Добавяне
Домашните не са край тебе,
успях до крак да ги проводя
и самотата пак обсеби
сърцето, цялата природа.
И на, сами сме тая есен,
гората — тиха и пустинна.
Пътеките — тъй както в песен —
обрасли са наполовина.
Сега към нас се взират само
стените тъжни и студени.
Не ще ломим прегради двама,
ще гинем вече откровено.
В един ще седнем, в три ще станем
аз с книга, ти с игла в ръцете.
С целувките си ще престанем
в зори — и без да го усетим.
Все по-безгрижно, все по-пищно,
листа безумни, се пилейте
и чашата с печал предишна
догоре с днешна скръб долейте.
Привързаност и чар, и сладост!
Ще гаснем в шушнеща жарава!
Зарий се цяла в листопада!
Замри или обезумявай!
Ти хвърляш роклята на стола,
тъй както листите — гората,
когато падаш полугола
в обятията на халата.
Ти — дар на гибелната прелест,
когато сме като сразени.
А красотата значи смелост
и нас това така влече ни.