Борис Пастернак
Хамлет

Спря шумът. На Сцената съм вече.

До вратата плътно прилепен,

аз долавям в отгласа далечен

всичко, дето ще се случи с мен.

 

Мракът на нощта е в мен насочен,

с хиляди бинокли ме следи.

Само тая чаша. Ава Отче,

днес да ме отмине отреди.

 

Вярвам, твоят замисъл голям е,

ще играя ролята докрай,

но това сега е друга драма

и отсрочка тоя път ми дай.

 

Но подред, обмислено се действа;

и на пътя ти стои черта.

Аз съм сам. Във всичко — фарисейство.

Не от ден до пладне — до смъртта!