Симеон Симов
Забавлявали се до смърт

0:05

 

Пулсът на паниката нахлу в пробуждащото се тяло, заглушавайки воя на сирените и ритъмът му постепенно се сля с този на премигващите аварийни светлини, внесли тревога във всеки един отсек. Съзнанието зае своето място, за да установи, че пред погледа се е изпречил надпис: АВАРИЯ

Ръката се протегна към пулта за свръзка, а гласът запита:

— Какво е положението, Първи?

— Аварийно навлизане в конвенционалното пространство.

— Причина?

— Вероятно преминаване в близост до некартографиран гравитационен източник.

— Координати, Втори?

— Невъзможно определяне на местоположението. Ефективност на навигационните системи тринадесет процента.

— Скорост?

— Деветдесет и шест процента от граничната при стационарно допускане за обекта.

— Тук Първи. Вашите заповеди, Капитане?

— Започваме преминаване в орбита.

 

 

0:33

 

— Данни за обекта, Втори?

— Звезда с маса нула цяло и деветдесет и шест слънчеви.

— Разстояние до звездата?

— Сто и тринадесет слънчеви диаметъра.

— Параметри на орбитата ни, Първи?

— Пренебрежим ексцентрицитет. Скоростта в момента е двадесет и два процента от граничната.

— Ефективност на бордовите системи, Втори?

— Тридесет и три процента.

— Данни за местоположението?

— Все още не можем да определим къде се намираме, защото вероятно сме навлезли в периферията на малък газов облак, а освен това по-голяма част от детекторите на електромагнитни лъчения временно се намират извън строя.

— Какви са по-нататъшните Ви заповеди, Капитане?

— Определям петчасов срок за възстановяване на изправността на навигационните системи, преди нов опит за пространствен скок.

Най-после бе дошъл моментът, когато Капитанът можеше да се отпусне. Но тъкмо когато той притвори очи, сигналът на първа комуникационна линия отново го постави нащрек.

— Извинете, Капитане — прозвуча гласът на Първия, — но трябва да докладвам за откриването на спътник на звездата с много странни параметри.

— Какво толкова странно открихте, Първи? — със смесица от учудване и леко раздразнение попита Капитанът.

— Изключително силно радиоизлъчване, чийто източник със сигурност не е звездата, а именно този обект.

 

 

1:13

 

— Нещо ново, Първи?

— Спектърът на излъчването има необичайни прекъсвания, които свидетелстват за специфичен състав на материята на спътника.

— Тринадесет часа ще бъдат ли достатъчни за изследване на обекта?

— Имаме всички основания да вярваме, че да.

— В такъв случай ще използваме закъснението за пълно възстановяване на станцията и екипажа, успоредно с подготвянето на доклад за звездната система. Рапортувайте само при извънредна ситуация.

— Тъй вярно, Капитане.

Умората натежа отново върху тялото, понасяйки го към спокойствието на съня. Но ето, проклетият сигнал за свръзка отново успя да го извади от унеса.

— Капитане… Смятам, че имам да Ви съобщя нещо важно. Установихме, че източникът на радиоизлъчването е доста концентриран… Казано направо, това е точка, намираща се в орбита около обекта, който със сигурност определяме като планета.

Мълчанието на Капитана остана ненарушавано около минута. След леко покашляне, той каза:

— Започнете подготовка за среща с обекта.

— Не мислите ли, че не е съвсем безопасно?

— Да разбирам ли, че смятате този обект за изкуствен спътник?

— Разбира се, че не, но…

— В такъв случай очаквам изчисленията за координатите на пресичане на траекториите.

 

 

5:00

 

Времето за последна проверка бе дошло. Едва ли можеше да се очаква значително подобрение на положението, но въпреки това Капитанът попита:

— Как вървят възстановителните операции, Втори?

— За съжаление, успехът ни е доста ограничен, Капитане. Обсегът на действие на повечето навигационни уреди не надвишава два слънчеви диаметъра при средна чувствителност.

— Колко време остава до срещата, Първи?

— Четири часа и тринадесет минути.

— Каква е последната информация за планетата?

— Диаметърът е приблизително две трети от земния. Обвивката е твърда. Температурата на повърхността е около двеста и двадесет градуса над абсолютната нула. Силно разредена азотна атмосфера. Самата планета притежава сравнително по-слабо радиоизлъчване, идентично по параметри с това на спътника й, но интензитетът му е почти еднакъв по цялата повърхност.

— Други специфични особености?

— Изключително спокойна метеорологична обстановка. Тя вероятно е следствие от странното спокойствие на повърхността на звездата, за което Ви информирахме по-рано. Все още не можем да установим дали това е период на затишие или перманентното й състояние. Данните, получени от движението на планетата, свидетелстват за пълна липса на сеизмична активност.

— „Свят на мъртвешкото спокойствие“? — подхвърли Капитанът. — Е, ако не броим меко казано странното излъчване… Добре. В оставащите часове до навлизане в орбита се опитайте да отпочинете. Доколкото е възможно, разбира се… Преминаваме към автопилотно управление.

 

 

8:33

 

„Отново ли?“ — попита безгласно Капитанът. След миг, с възстановено самообладание той установи връзка.

— Да?

— Съжалявам, че се налага да Ви обезпокоя, но ми се струва, че там става нещо.

— Бихте ли пояснили какво?

— Активността на радиоизлъчването се измени драстично.

— В какъв смисъл?

— Интензитетът на излъчването, идващо от спътника рязко се повиши в една много тясна честотна лента и минута по-късно секна заедно с това на планетата.

— Що за…

— Тук Втори. Получихме първите снимки на спътника.

— Е, какво е положението?

— Най-вероятно това е обект с изкуствен произход. В момента обработваме първата детайлна фотография.

— Прехвърлете я на моя монитор.

Изображението започна бавно да се изостря, но дори на този етап за всеки служител от флота бе ясно, че пред себе си вижда силует на станция. Но какво правеше тук? И защо замлъкна така внезапно? Време бе за свикване на извънредно съвещание. Капитанът се включи на стандартния канал.

— Какъв е произходът на обекта според Вас, Първи?

— Ако позволите да изкажа личното си мнение, основният въпрос е къде всъщност се намираме.

— Кога ще можем да отговорим на този въпрос, Втори?

— Това, което моят екип е постигнал до момента е локализирането на двадесет и два звездни обекта, но за съжаление, определянето на местоположението ни ще се забави доста, поради неизправността на уредите.

— Тук Първи. Капитане, моля погледнете монитора си.

Вече съвсем ясно можеше да бъде различен номер върху корпуса на станцията. Цифрите бяха запазени доста добре, но по всичко останало личеше, че някога тя бе претърпяла големи сътресения.

— Идентифицирахте ли станцията, Първи?

Отговорът дойде след кратко мълчание.

— Тази станция е била изстреляна преди деветдесет и шест години към Малкия Магеланов облак.

— Какво?!… — почти извика Капитанът и след малко добави — В архива не е ли спомената авария?

— Корабът е аварирал в периферните области на Магелановия облак. Вероятно е претърпял принудително преминаване в конвенционалното пространство, след което изчезнал безследно.

— Тук Втори. Разрешете да се намеся, Капитане. Искам да обърна внимание на факта, че по това време вече е била в сила забраната на извънгалактичните, както и на колонизационните полети, така че вероятно това е по-скоро безпилотен апарат.

— За съжаление, всичката тази информация ни най-малко не хвърля светлина върху начина, по който сме се озовали толкова далече от проекцията на скока — каза Капитанът.

— Възможно е да става дума за двоен гравитационен удар — предположи Първият.

— Много добре знаем каква е вероятността за подобно събитие.

— Но все пак съществува такава.

— Да оставим това засега. Смятам да продължим с изследването на станцията и планетата до възстановяване на пълна готовност за завръщане.

 

 

10:22

 

— Сондите са готови за изстрелване, Капитане.

— Прието. Някакви новини от повърхността?

— Почти нищо ново. Както очаквахме, равномерно разположените куполообразни обекти имат изкуствен произход.

— Какъв е броят им?

— Около двадесет и две хиляди върху видимото полукълбо.

— Преминете към насочване на първата сонда по посока на станцията, а втората — към един от обектите на планетата.

— Слушам, Капитане.

Капитанът изпрати с поглед сондите, следейки внимателно движението им по екрана. Когато след няколко минути му бе докладвано за успешното им пристигане, той най-после можа да си отдъхне. Не беше регистрирана никаква активност. Опасенията относно възможно задействане на някаква защита се бяха оказали напразни.

— Първи — започна Капитанът, — смятате ли, че трябва да почакаме, преди да включим роботите за проникване в обектите?

— Не мисля, че е наложително. Присъствието ни със сигурност отдавна е забелязано от локаторите на станцията, а вероятно и на повърхността.

— Но защо така рязко бе прекъсната връзката между повърхността и станцията?

— Всъщност тя не е съвсем прекъсната. Просто интензивността на излъчването рязко спадна.

— Нещо по-специфично около самото излъчване?

— При прегледа на записите от предишните часове установихме, че информацията, носена от тези радиовълни е кодирана. Сега ефирът е изпълнен само с една и съща последователност от импулси, която за съжаление не можем да дешифрираме.

— Смятате ли, че като цяло проникването ще бъде напълно безопасно?

— Тъй вярно, Капитане.

— А Вие, Втори?

— Тъй вярно, Капитане.

— Започваме.

 

 

11:00

 

— Докладвайте за първа сонда.

— Както очаквахме, голяма част от бордовите системи не са в изправност, но някои от тях са активирани и изглежда извършват постоянен обмен на информация с повърхността, ако се съди по насочването на антените. Странното е, че според открития план на станцията, противно на забраната, на борда би трябвало да се намират няколко камери с микроорганизми и човешки зиготи, а не открихме нито една в посочения отсек. Имало е и екипаж, който също е изчезнал.

— Не смятате ли, че е възможно те да се намират на повърхността?

— Ако съдим по огромния брой на постройките долу, това би означавало, че колонизационният процес е вече започнал, а това не се потвърждава от наличие на биологична активност на планетата.

— Как върви отварянето на купола?

— Доста бавно, защото не би трябвало да повредим това, което е вътре — каквото и да е то.

 

 

11:11

 

Внезапно разтревоженият глас на първия пилот нахлу през говорителите в главата на Капитана.

— Капитане! Открихме развит ембрион в купола! Хвърлете един поглед на монитора си. Предупреждавам, че гледката не е от най-приятните.

Капитанът прегледа с погнуса няколко кадъра от заснетото в купола, преди да установи връзка.

— Според мен — продължи Първия — това е напълно развито човешко същество, което вероятно е било живо доскоро. Но за какво служат всичките тези кабели, свързани с тялото? И какви са тези прободни рани в очите и по цялата глава? Забелязахте ли в каква конвулсия е застинало тялото? И тази ужасна гримаса…

— Придвижете сондата до следващия купол и докладвайте.

— Смятате ли, че има смисъл?

— Просто изпълнете заповедта.

— Тъй вярно, Капитане!

Няколко минути по-късно Капитанът отново попита:

— Готови ли сте с резултатите?

— Положението е идентично. Отново се наблюдава един мъртъв развит и множество неразвити ембриони.

— В такъв случай, ще започнем детайлен анализ на информацията, намираща се на борда на станцията до изясняване на ситуацията.

 

 

11:33

 

— Какво ново, Втори?

— Мисля, че открихме нещо, което може да хвърли светлина върху случилото се. Бъдете така любезен да прегледате този файл.

В този момент по екрана започна да тече текста.

СПАСИТЕЛНА КАПСУЛА СФЕРА 1

Предназначение:

Капсулата е предназначена за извършване на начален процес на колонизация при аварийни ситуации. Тя се използва в случаи на неизправност на кораба-майка или неспособност на екипажа да изпълнява своите функции. Капсулата е предназначена за групова приоритетна колонизация.

Използване:

Замразеният материал (оплодени яйцеклетки, микроорганизми и др.) се разпределя между капсулите преди тяхното изстрелване по посока на обекта на колонизация. Равномерното разпределение на капсулите по повърхността се извършва посредством систематично бомбардиране от стационарна орбита.

Действие:

СФЕРА 1 е конструирана с цел запазване на максимален брой живи единици при аварийна колонизация. Това се постига чрез приблизително изравняване на разстоянието между районите на приземяване на капсулите, което от своя страна осигурява максимална площ за използване от бъдещата колония, способстваща за нейното бързо развитие. Също така се постига многоядрена основа за разрастване, дори в случай на унищожаване на много голям брой капсули.

След приземяването, самовъзпроизвеждащият се микророботен комплекс започва изграждането на защитен купол, чрез извличане на нужните вещества от околната среда. След приключване на строителството на купола започва изграждането на вътрешните системи, отговорни за създаването на обитаема енергетично обезпечена среда. Последният етап от процеса на колонизация, за който е пряко отговорна СФЕРА 1, е създаването на микроекосистема чрез последователно размразяване на наличните живи организми. Последен се размразява един човешки ембрион, след което той се поставя в предварително изградена инкубационна камера, където се намира под въздействие на обучаваща програма. След пълното си развитие и края на обучението, човешкото същество поема контрола над купола, като е длъжно да въвежда периодично информацията, натрупана в паметта си в информационната система на купола и да размразява един ембрион, преди настъпването на смъртта си. Този цикъл се повтаря до постъпване на помощ отвън или успешно приспособяване към средата с възможност за изграждане на обща колония.

— Бих искал да чуя мнението Ви, Втори.

— Според мен в случая не става дума за човешка грешка. Те са нарушили забраната по заповед. Строго погледнато и инструкциите на автоматиката са изпълнени стриктно. Проблемът е там, че повредите в управляващата система на кораба-майка са предизвикали подаването на погрешни инструкции.

— И къде точно е грешката, според Вас?

— Основната грешка се състои в започването на колонизационния процес по доста хаотичен начин, който не позволява развитие по-далеч от мъртвата точка, която наблюдаваме. Особено при специфичните условия на тази планета.

— Не смятате ли, че всичко е провокирано от екипажа на станцията?

— Мисля, че те по-скоро са потърсили личното си спасение. Предполагам, че все още могат да се открият останките от капсулата им някъде по повърхността.

— Но дори всичко това да е така, не разбирам как е възможно колонията да е съществувала толкова години и да загине сякаш в чест на нашето пристигане. Според мен, ако те действително бяха регистрирали присъствието ни, щяха да реагират по по-адекватен начин.

— Не съм съвсем сигурен в това. Позволете да Ви припомня основния аргумент при въвеждането на забраната върху създаването на самостоятелни колонии. Дори в онези времена, опитът натрупан от първите такива поселения показвал, че тяхното развитие почти неминуемо води до формирането на общества с доста различно, за да не кажа извратено устройство, които по правило се оказват неустойчиви на външни сътресения.

— Предполагам, че имате предвид влиянието на изолацията им?

— Именно. Но в случая смятам, че този проблем се е преплел с немаловажния въпрос за почти пълната автоматизация на станциите от първо поколение. Имам предвид това, че предоверяването на техниката, в не чак толкова редките случаи на принудителен пространствен преход, е фатално, защото в такива ситуации, все още не напълно известно защо, машината се оказва по-неблагонадежден носител на информация от живата материя.

— Корабът-майка по някакъв начин е станал причина за смъртта на колонистите при пристигането ни, така ли?

— Не съвсем. По-скоро бих го нарекъл повод. Всъщност колонистите до известна степен сами са предизвикали смъртта си. Краят на това поселение е бил предопределен още при създаването му.

— Какво искате да кажете? — учудено попита Капитанът.

— Тази колония се е развила по много ускорен път, илюстрирайки, ако мога така да се изразя, „тъмната“ страна на еволюцията — процесът на натрупване на организационни нива.

— Мисля, че навлизаме в сфера, която се намира извън нашата компетенция.

— Моля, изслушайте ме, все пак.

— Е, добре, разказвайте.

— Знаете, че живата материя винаги е образувала все по-големи организационни единици, започвайки от едноклетъчните, погълнали други самостоятелно живеещи прокариоти, превръщайки ги в свои органели, за да премине през колониите, съставени от самостоятелни, но образуващи едно цяло клетки, достигайки до комплексни съобщества на базата на сложно устроени индивиди. Всъщност това е един от двата пътя на еволюцията, водещ до привиден парадокс, ако сравним един самостоятелно живеещ бозайник с мравуняка. Взета поотделно, всяка мравка има по-просто устройство в сравнение с бозайника, но функционалната единица, каквато е мравунякът е по-жизнеспособна и независима от външни влияния.

— Опитвам се да намеря връзката с конкретния случай, но за съжаление не ми се отдава — с нескрита ирония въздъхна Капитанът.

— Мисля, че връзката е пряка. Това, което в най-голяма степен различава човека от останалия жив свят е фактът, че той е изградил още едно ниво на организация. При него, за разлика от всички други организми, не само всички индивиди са част от организационни единици, а всички индивиди са организирани помежду си.

— Не мога да не попитам отново, къде виждате връзката с това, което наблюдаваме тук?

— Работата е там — невъзмутимо продължи Вторият, — че човешкият вид никога не е имал друг избор за подобряване на взаимодействието между индивидите, освен усъвършенстването на средствата за комуникация. Дори би могло да се каже, че именно този стремеж винаги е бил основен двигател за неговия прогрес.

— Искрено се възхищавам на Вашата информираност, Втори — саркастично отбеляза Капитанът, — но не мисля, че разполагаме с достатъчно време за подобни теоретични разработки.

— Разрешете да довърша, Капитане.

— По-накратко, ако обичате.

— Опитайте се да си представите живота в света, който се намира под нас. Това е свят, в който не се случва нищо, способно да възбуди човешкото любопитство. Не само това, но дори е невъзможно да се изградят каквито и да било представи за света, колкото и да се взираме в това беззвездно небе. И така, единственият източник на събития и емоции е контактът с Другите. Но с какво се сблъскваме? Всички останали са плод на действието на една и съща объркана програма, дала им само оскъдни знания за управлението на заобикалящите ги уреди, но не и относно това как да започнат нормален живот извън куполите. Средство за контакт остава само ефирът. Вероятно много скоро този начин на общуване между абсолютно еднакви полуидиоти се е изчерпал и те са започнали да търсят нещо по-пълноценно. Единственото, с което са разполагали са били комуникационните средства и собствената им нервна система. Не им се е налагало да извървят дългия път от възникването на говора, през писмеността, до телекомуникацията. Те просто са направили следващата стъпка — директно свързване на нервните системи в мрежа. Но изглежда, че и този начин за доставяне на удоволствие съвсем скоро се е изчерпал. Тогава те са прибягнали до стимулиране чрез импулси, генерирани от кораба-майка, съпреживявайки така създадените „емоции“, осъзнали, че по този начин те се усилват. Изглежда, че те са разбрали нещо много важно — тази своеобразна наркомания трябвало да се провежда по схема, защото в противен случай всичко щяло да приключи твърде бързо.

— Откъде съдите за всичко това?

— Единственото и основно доказателство е фактът, че те бяха живи малко преди да се появим. Системата никога не е продуцирала импулси с прагова стойност, защото това би убило колонистите. Но когато нашето пристигане е било регистрирано от все още изправните, но отдавна изгубили функцията си локатори на станцията, наслагването на сигналите е предизвикало неистови мъки у всички обитатели на планетата, опитали да се отделят от системата в агонията си.

— Доколкото разбрах, описаната от Вас съвършена затворена система се е оказала капан за създателите си, правеща ги беззащитни и към най-малкото външно въздействие, защото то би нарушило крехкото равновесие?

— Точно така, Капитане. Казано накратко, те са се забавлявали до смърт.

Капитанът каза със смекчен тон:

— Трябва да призная, че тази версия все пак ме заинтригува. Непременно ще я отразя в доклада си. Между другото, хм… Струва ми се, че не знам Вашето име, Втори.

— Аз имам идентификационен номер.

— Така ли?… Извинете, не знаех, че на борда има…

— Няма защо. 12321

 

 

23:59

 

— Последна проверка на системите, Първи.

— Изпълнено, Капитане. Всички параметри са в границата на допустимото.

— Последна проверка на траекторията на скока, Втори.

— Всички изчисления са проверени и актуализирани, Капитане.

— Започваме обратно броене.

„Забавлявали се до смърт. Не звучи лошо“ бе последната мисъл на Капитана, преди съзнанието му да се разтвори в небитието.