Дамян Дамянов
Чешма

Неук човек, човек богат,

Разбрал, че пет пари не чини

Парата, трупана с години,

Ако на този беден свят

И друго нещо не оставиш,

Платил — чешма да се направи.

 

Бедняк човек, но златорък

Парите взел и съградил я —

Чешма за приказ и магия,

Със девет чучура във кръг,

С две имена под два венеца —

И своето, и на платеца…

 

Две участи, една чешма.

Кой мине, пий и споменува:

„Живели са. Не съществуват!

Човеци! Лека им земя!“

Земя на бялата пара и черна мъка,

На добротата и на усталъка.

 

Водата пада и гърми,

Но не в коритото, а в мене:

Земя и жадна, и рождена,

От хилядите ти чешми

Поне една ще е ли моя —

Да пиеш хладина във зноя?

 

Тя да те спре, кога пътуваш…

Пък даже без да споменуваш…