Дамян Дамянов
Всеки делник има красота

В тъмни и мъгляви пелени

Зад стъклата още спи животът.

Но будилникът-сърце звъни:

„Хайде, драги! Също си работник!“

Но какъв работник съм? Ни студ,

Нито огън ми горят ръката…

И от моя тих словесен труд

Става ли по-хубава земята,

А животът й — по-съвършен?

Този стар живот със стари нрави

Не със поетичен сантимент,

А със яки длани се оправя.

Край стъклото — още празен лист —

Пак минават дланите железни.

И в листа си — още бял и чист,

Като в стая аз ги каня: „Влезте!“

И те влизат. Ала не транзит.

Влизат те, да ми оставят нещо:

Дребният зидар — огромен зид,

Хладният леяр — дъхът от пещи,

сухият миньор — две капки пот,

Селянинът — буца пръст от нива.

И така с един голям живот

Мойто малко листче се покрива.

 

… Острият будилник. Утринта.

Мойте гости. Листовете празни.

Всеки делник има красота.

 

Всеки делник става тих мой празник!