Дамян Дамянов
Заводско кино

В заводския киносалон

Е душно, тъмничко и тясно,

Тук няма партер и балкон —

Еднакво струва всяко място.

А колко свят е насъбран!

И блъскане, и олелия…

Но светва белият екран

Пред хората като магия.

И там, върху парчето плат,

Пред простите очи излиза

Един далечен чуден свят

На графове и на маркизи,

Които тънат във разкош…

Мъжете гледат с поглед слисан.

Отиват си и цяла нощ

Сънуват голата актриса.

И във ушите им звъни

Смехът й мил и грациозен,

А собствените им жени

За пръв път им се виждат грозни.

И във дълбокия им сън

Пак рицарската шпага лъсва.

 

… Но писва свирката отвън

и мигом лентата се скъсва.

Прекъсва оня водевил

На сантимент и на двубои.

 

И почва утринният филм,

Във който те ще са герои…