Дамян Дамянов
Литературно четене пред строители

Те отливат цимент —

Груба работа, тежка.

А пък искат от мен

Нежни думи. Човешки.

Аз им бълвам слова

За комини и пещи…

— Не това, не това!

За душичката нещо!

Ний си имаме труд

И комини, и вопли.

Дай ни нещичко, в студ

Тук, отвътре да топли.

… И пред този суров

многолик мой слушател

почвам: — Има любов!

Има, вярвайте, братя!

И във вас, и във мен.

Тя във всичко се крие.

Даже в този цимент,

Който леете вие.

Тя…

        И с присмех, уж лек,

моя стих те довършват:

„… да не мръзне човек

във циментена къща…“