Дамян Дамянов
Завод

„И в този шум и трясък на машини

ще трябва непременно да крещиш,

да могат думите разбрано да преминат

пространството, което ни дели.“

Никола Вапцаров

Кръстосани задъхани тръби!

Кръстосани задъхани съдби!

И аз вървя сред тях и се препъвам.

Усещам в миг, че целият потъвам

Във хаоса от гласове и грохот!

Епохо,

Ти, която ме доведе тук,

Гърмиш сега със парния си чук

По мисълта ми, както в наковалня!

И се стопяват думите банални

От вестници, плакати и екрани.

Във тоя светъл огън барабанен

Аз гледам не грамадните мотори,

Аз търся не процента в диаграмата —

Аз търся живите ти хора.

Това е драмата!

Недей ми вика! Чувам те, поете!

Вървя след теб и се разпръсквам сам

Във този свят, настръхнал и голям

И като детска приказка вълшебен.

И в хиляди задъхани тръби,

И в хиляди кръстосани съдби

Намирам тебе.