Дамян Дамянов
Кремиковска марсилеза

Свирете! Свирете! Свирете!

Най-гръмката банда да екне,

Най-гръмката банда да гръмне!

Додето се съмне!

Додето се стъмни!

Най-силната музика искам!

Нека хората се плискат,

Нека пискуните пискат!

Нека с хората

Оправим земята

Гърбата!

Не, тези хора и тупани

Ми спомнят, че много по-рано

Ний те откривахме.

Помниш ли зимната вече,

Помниш ли ледната вечер

С вихрушките зли и комина?

Бетонът да не изстине

Бетонът да не замръзне,

Замръзвахме ние!

Три нощи и четири дена

С ръце замразени,

С души размразени

Пълзяха зидари нагоре.

Човешката страшна умора

Пълзеше нагоре!

Да не замръзне бетонът,

Замръзвахме ние!

Снегът ни превръщаше в ледени преспи.

Ледени нощи, къде сте?

Къде сте?

Къде е мъничката циганска банда,

Докарана пеш от града,

Доведена пеш във студа,

Да свири?

Тъпан и седем кларнета

Гърмяха от сутрин до сутрин,

Гърмяха от вечер до вечер,

Да не замръзне бетона…

В кожуси, ушанки, шушони

Зидарите зидаха горе.

А долу със всички флигорни,

Със тъпан и седем кларнета

Беснееше вятърът.

Зидарите слушаха,

Зидарите зидаха,

Зидарите будни сънуваха

Своите бъдещи сватби.

Да не замръзне бетонът!

А бандата свиреше лудо.

Свиреше все една песен,

Свиреше

Марсилезата!

В миг една бетонджийка слезе

И с кожух на гърба заигра ръченица.

Бандата свиреше бясно.

Момичето скачаше бясно.

Вихрушката виеше бясно.

Зидарите зидаха бясно —

Да не замръзне бетонът.

Една ръченица!

Една Марсилеза!

Една незамръзнала вяра.

Три нощи и четири дена!

Колкото боя на Шипка!