Дамян Дамянов
По радиото свирят бойни маршове…

По радиото свирят бойни маршове.

След маршовете свирят ръченици.

И в мен се връщат спомените, страшните —

Демирхисарски дрипави войници.

Пак плисват мътни дъждове по гарите.

И пак дрънчат войнишките вагони.

И плаче пак вдовицата България,

Захлупена на нечии пагони.

И пак, в мъжете вкопчани, невестите

Ридаят и куртките кичат с цвете.

А ръченица свири пак оркестърът

И с нея заглушава плачовете.

— Пиши, Танасе!

— Ще ти пиша, Ралице!

— Пази се, Славе! И Драсни две думи!

Бохчи и плач. И пушек, и навалица.

Плющи дъждът. Или плющи куршумът.

Усмихват се през сълзи, сиромашките!

И пак през сълзи влаковете чезнат.

И екнат ръченици, екнат маршове.

Войници тръгват. Връщат се ковчези.

Пътува мойта майчица България!

Ах, маршове и бесни ръченици!

Млъкнете! Мойта рана не отваряйте!

Не връщайте в мен мъртвите войници!