Николай Лилиев
На слънцето стрелите светозарни

На слънцето стрелите светозарни

пронизват притаени брегове,

и сякаш зад незнайни върхове

пламтят води, сред пламъци пожарни.

 

Там утрото от своите звънарни

за празник вдъхновен светът зове

и вихрено увлича в златодарни,

в честити като детство бленове.

 

Набожно звуковете се отронят

и в празничния блясък на денят,

като вълни се плискат и се гонят.

 

И ето автомобили бръмчат

и улиците стягат като броня

и охлюви след дъжд пълзят.