Николай Лилиев
Светкавици на мойта ранна нощ…

СВЕТКАВИЦИ на мойта ранна нощ

и пламъци на мойта странна младост,

бъдете ми в тъмите верен вожд

бъдете ми в тъмите нова радост!

 

Аз слизам от незнайни върхове

в усоите на мрачни преизподни

и моите безбурни бленове

са бленове лазурни и безплодни.

 

Аз дебнех сенките на ведър сън

сред зноен ден, сред трепнала омара,

душата ми не лъхна сватбен звън,

но не угасна скръбната ми вяра,

 

че в светъл час, над бури и мъгла,

безмълвни, примирени и безгрешни,

утехата на мойта орис зла

отново възродени ще ви срещне,

 

светкавици на мойта ранна нощ

и зарници на мойта странна младост…

Бъдете ми в тъмите верен вожд,

бъдете ми в тъмите нова радост!