Николай Лилиев
Мрачини обсебят…

Мрачини обсебят

пътища сърдечни,

друмник отдалече,

ида аз при тебе.

 

Тъмна и несретна

мойта мисъл тръпне

и в тъмата бледна

плахи думи шъпне:

 

Горка скръб обсеби

пътища сърдечни,

в тая късна вечер

ида аз при тебе.

 

Моят сън е морен,

ледни мойте тръпки,

но звънят покорни

чужди, глухи стъпки

 

и отсичат бавно,

капки в ранна есен,

звуците неравни

в тая тъжна песен.