Метаданни
Данни
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от Словото)
На улицата до голямото пристанище —
единствената улица в живота ми —
танцуваха внезапните момичета
и въздуха извайваше бедрата им.
Мъжете се отпускаха по стълбите
и уморени — тъмните им мускули
прибираха крилете си… Жените им
се търсеха във мъжките им погледи.
Унесени — децата се притискаха
в трептящите им хълбоци. Прозорците,
които се люлееха от вятъра,
изстрелваха блестящите си ножове,
но никой не умираше.
Танцуваха
и пееха внезапните момичета.
Китарите нестово ликуваха,
защото лятото е във средата си,
в самата си сърцевина — завършено
и съвършено в своето присъствие…
Защото сянката му е в нозете ни
и толкова е хубаво във въздуха
на улицата… В девет и петнадесет,
в средата на танцуващата улица
премина лъчезарно погребение…
Ковчега се люлееше във дланите
на близките, които се усмихваха.
Старицата заспала на леглото си.
Повикали я… Тя не се събудила.
Китарите.
И на върха си —
Лятото.
Танцуваха внезапните момичета.