Христо Фотев
Най-после тялото ти е узряло…

Най-после тялото ти е узряло.

Ти облаците си взриви — скочи.

И в скока си на светлото си тяло

чадърите ни траурни стъпчи.

 

Ах, скачай ти и с цялата си сила

ме блъскай по лицето — възкреси

на зимните ми мисли хлорофила,

усмивката ми — бившите коси…

Танцувай — аз съм твой и аз отново

във твое име — ще се отрека.

Ще млъкна аз пред мощното ти слово

на колене — със шапка във ръка.

И пак отново в струите ти гъсти,

там някъде — на края на нощта,

аз ще целуна святите ти пръсти —

седефа на нозете те — в калта.