Христо Фотев
Етюд (Пикасо)

В чест на художника Пикасо

Хайде, Ной!

Плувай, Ной!

Скъпи Ной!

Да потъна в земята тъй, както в спектакъл

                                на куклен театър!

Да си сам в тъмнината, сред водния хаос

                        и пустия вятър!

Да се плъзга в кръвта ти безцветния пясък

                                        на ужаса хладен!

Да си гол до безумие, жаден до смърт —

                и безмилостно гладен!

Да си Ной! Да си прав! Със стълпени животни

                                в нозете студени!

С ужасени дървета, опрели в гърдите ти

                        клони зелени!

Хайде, Ной!

Ах, на жълтия вятър големите устни

                                от страх да играят!

Плувай, Ной!

Да затварят очите си птиците — да не искат

                да виждат и знаят!

Скъпи Ной!

Но ти трябва да виждаш! Да знаеш! Да вярваш!

                        Докрай да не падаш!

Защото си Ной! И защото спасяваш,

                спасяваш, спасяваш!

И да пуснеш прекрасния гълъб — да литне

                крилатото конче…

Аз съм сам! Аз те чакам! Ела… Аз съм твойто

                маслинено кронче!

Всичко аз ти дължа! И най-вече това,

                че си всичко понесъл —

и безкрайния вятър! И мечтал! И в копнежа си

                скръбен и дълъг

си отправил към мен своя дъх, своя глас —

                своя гълъб!

Той е в мен! Успокой се! И тръгвамкъм теб

        аз със толкова радост,

че притихва големия вятър, студения страх

        и беззвездния хаос…

И в най-малкия свят, и в най-малкия град

        във Бургас

аз пристъпвам към теб! Аз съм с теб…

        Ний сме три милиарда!

Хайде, Ной!

Плувай, Ной!

Скъпи Ной!