Христо Фотев
Възхвала на думите

На Тома Бинчев

Вий идвате с лица от звук — обичам

лицата ви — живота ви голям!

Приемам ви и смело ви изричам —

не искам в този свят да бъда сам!

Не искам да съм мъртъв — не забравям

чудесния ви звук, и цвят, и вкус!

И питам аз — със всички разговарям

и всички ме израчат наизуст…

Аз разговарям — думите напират —

с предмети и животни… Зная аз,

че птиците най-ясно ме разбират,

но нямат думи те във своя глас!

Прекрасни думи — Маса! Стол! Театър!

Прозорец! Свобода! Бургас! Готов!

България! Живот… Живот! И вятър!

И милост! Дон Кихот! Здравей! Любов!

Любов! И скръб! Любов… Аз се забравям

на думите в сияещия дъжд —

 

задъхвам се, изчезвам, полудявам —

не зная кой съм аз — но изведнъж

се вдига от асфалтовия хаос

човешкото ми име — моя знак —

и аз отново съм във свойта цялост! —

спасен съм — и отново в нечий влак!

Вий идвате с лица от звук — с приличен,

с небрежен, с възхитителен и строг

живот и ритъм — толкова различен, —

но винаги с един-единствен Бог!