Христо Фотев
Малка балада за голямата река

На Серафим Северняк

Реката свети, после потъмнява.

Реката има ласкава ръка.

И отминава, и не отминава —

навсякъде и винаги река.

 

От пролетта навярно, много бистри

изгряха в нея древните звезди

и рибите — детинските й мисли —

блестяха златни в сините води…

 

И всичко беше ново, по-огромно.

Аз дълго гледах тъмната вода

и можех вече ясно да си спомня

какво съм бил, преди да се родя.