Христо Фотев
Елегия I

Умра ли, къщата ще стане пуста,

умра ли, къщата ще стане няма

и ще извика мама, ще почувства,

че ме няма.

 

И как тогава в къщата голяма

ще се усмихва мама, ще живее?

О, никога не казвайте на мама

синът къде е!

 

Тя няма да повярва, че земята

завинаги ще е прибрала

и на дърветата, и на цветята

ме е раздала.

 

Тя като сянка тихо ще излиза

и ще ви пита, няма да ви слуша,

видели ли сте бялата ми риза

по вода и суша.