Метаданни
Данни
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от Словото)
Приятели, отново песента —
най-хубавата — властно ни събра.
Заключва ни във свойта красота —
крайбрежието ни превръща в лира.
Елате — песента при нас дойде
и като лятото при нас живее…
И всеки може да я преведе
с езика на сърцето си —
да пее!
Не чувате ли — песента живей!
В горите ни тръгнете и внезапно
събудената флейта на Орфей
ще ни издигне в ехото си златно.
И в изворите — нейното лице
ще заблести по-чисто от икона,
за да взриви тя нашето сърце
със чудото на песента
и стона!
Да помниме — в най-тъмни времена —
разбити, изумени, безизкустни,
по страшно от развяти знамена
звънтяха посинелите ни устни.
В села и по стърнища — векове
ний в песните си светехме до бяло…
Ний ги ковяхме както се кове
на сабите ни пеещото тяло!
Наистина — кой не склони глава
пред древните и новите тирани
пред страшното „Засвириха ми два
ковани рога и два нековани“…
Кой тези горди думи изкова?
Да пее в робство кой намери сили?
Попитайте зелената трева
над братските безименни
могили!
Не чувате ли — песента живей.
Повярвайте във песента — и пейте!
Събудените устни на Орфей
да са отново в златните ни флейти.
Във себе си да търсиме гласа —
най-първия — да бъдеме Поети!
На щастието в светлата роса —
а не сълза, в очите ни
да свети!
Да пееме — ний имаме какво
със горди гласове да се възпява.
Под древното Орфеево дърво
да сме достойни за слова и слава…
Тревожна и щастлива, и добра,
да тръгне песента ни оживяла
на всички пратя по съдба сестра…
планетата е светлата и
зала!