Към текста

Метаданни

Данни

Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Набиране
Мирослава Фъндъкова
Източник
Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

Приятели, отново песента —

най-хубавата — властно ни събра.

Заключва ни във свойта красота —

крайбрежието ни превръща в лира.

Елате — песента при нас дойде

и като лятото при нас живее…

И всеки може да я преведе

с езика на сърцето си —

да пее!

 

Не чувате ли — песента живей!

В горите ни тръгнете и внезапно

събудената флейта на Орфей

ще ни издигне в ехото си златно.

И в изворите — нейното лице

ще заблести по-чисто от икона,

за да взриви тя нашето сърце

със чудото на песента

и стона!

 

Да помниме — в най-тъмни времена —

разбити, изумени, безизкустни,

по страшно от развяти знамена

звънтяха посинелите ни устни.

В села и по стърнища — векове

ний в песните си светехме до бяло…

Ний ги ковяхме както се кове

на сабите ни пеещото тяло!

 

Наистина — кой не склони глава

пред древните и новите тирани

пред страшното „Засвириха ми два

ковани рога и два нековани“…

Кой тези горди думи изкова?

Да пее в робство кой намери сили?

Попитайте зелената трева

над братските безименни

могили!

 

Не чувате ли — песента живей.

Повярвайте във песента — и пейте!

Събудените устни на Орфей

да са отново в златните ни флейти.

Във себе си да търсиме гласа —

най-първия — да бъдеме Поети!

На щастието в светлата роса —

а не сълза, в очите ни

да свети!

 

Да пееме — ний имаме какво

със горди гласове да се възпява.

Под древното Орфеево дърво

да сме достойни за слова и слава…

Тревожна и щастлива, и добра,

да тръгне песента ни оживяла

на всички пратя по съдба сестра…

планетата е светлата и

зала!

Край