Христо Фотев
Мореплавател

Ще отблъсна сутринта

със най-добрата яхта.

И под дебелите платна

ще съм на първа вахта.

Вятъра ще раздере

с рамене водата.

окриленото море

ще звъни в платната,

в пеещите ми гърди

тежко ще удари…

Най-лъчистите звезди

ще са ми другари.

Месецът ще се сведе

на колене — ниско…

Аз не питам на къде —

пристана е близко.

Там ме чакат до сега

моите другари.

Идва срещу мен брега

с пясъците стари.

И ще свърши във нощта

първата ми вахта.

И ще спи до сутринта

най-добрата яхта.

 

На морето блясъка

блика — и струи…

стъпките ми в пясъка

някой ще брои.

Ще ме търси може би

майка ми в нощта.

С бързите си кораби

чака ме света.

С палуби и бордове,

с мачти и весла…

От Бургас до Кордоба

бих летял с крила.

Но ме търси може би

майка ми в нощта…

Ах, до утре, кораби,

бързи на света!