Весела Василева
Виена, 1942

Тук къщите са сиви, натежали

от многото години и говорят

за мир и красота. И слънце гали

повехналата хубост на фасадите.

И умората от тях измива

сьс нежна длан дъждът.

 

        По този път

ще срещна някой каменен или железен мъж

всред малкия триъгълен площад.

И ще потърся във небето

дантелата прозрачна на кубетата

на старата готична черква.

 

И даже ще си мисля, че дочувам

как нежно прошумява кринолина

на някоя жена, край мене минала.

        И ще изплува

от тънката мъгла карета.

 

        Но защо изплете

градът това копринено сънуване?

 

Сега по улиците има много хора,

а по витрините на всички магазини —

червени свещи и зелени клонки бор.

И малките бараки по площадите

тъй бързо своя блясък коледен раздадоха.

 

Но върху всичките лица

лежи печат на някой тъй далечен.

Сега е Коледа — а още е война.

 

И затова и хубавите къщи,

и каменният Моцарт,

и устремените очи на черквата

сьнуват само нечие завръщане.

 

18 декември 1942